През средата на шейсетте години на двадесети век с развитието на промишлеността в България започват негативните влияния върху околната среда. В някои от по – големите окръзи на страната е възложено на Държавната напоителна система да създаде звена за осъществяване на контрол във всички големи предприятия и животновъдни ферми.Тази дейност започва през 1966г. със създаване на лаборатория за химико – аналитичен контрол на промишлените отпадни води от териториите на бившите Старозагорски, Сливенски и Ямболски окръзи. От 1968г. лабораторията преминава на пряко подчинение на Министерството на земеделието, а от 1970 г.- на Държавния съвет по водите като се преименува на Районна инспекция по охрана на водите – Стара Загора.
През 1972 г. като регионално звено на създаденото Министерство на горите и опазване на природната среда в гр. Стара Загора започва своята дейност Районната инспекция по горите и опазване на природната среда /РИГОПС/, която е обединението на съществувалите до момента Районна инспекция по горите и Районна инспекция по охрана на водите. Това се счита и за официалното начало. Дейността и се простира на територията на бившите Старозагорски, Сливенски и Ямболски окръзи. Тя контролира 396 392 ха горски фонд, басейнът на река Тунджа и 69 големи промишлени предприятия. Инспекцията се формира от три сектора: контрол на горскостопанските и ловностопански мероприятия; контрол по комплексно използване на водните ресурси и контрол по опазване на природната среда.
   С цел осъществяване на по – ефективен контрол, който да обхваща и други компоненти - въздух, води, почви и радиационен контрол през 1976 г. се създава Комитет за опазване на природната среда към Министерския съвет и Инспекцията се преименува в Районна инспекция за опазване на природната среда / РИОПС /.
   С решение на Народното събрание от 08. 02. 1990 г . Комитетът се закрива и се създава Министерство на околната среда. РИОПС Стара Загора преминава на пряко подчинение на новосъздаденото Министерство и приема името Районна инспекция за опазване на околната среда /РИООС/ гр. Стара Загора. До 1991 г. контролът се осъществява по направления – селско и горско стопанство, хранителна промишленост, транспорт и енергетика. Лабораторният комплекс извърша контрол на въздуха, водите и радиологичен контрол. В началото на 1992 г. по решение на Министерското на околната среда инспекцията приема ново име – Районна инспекция по околната среда – Стара Загора, което се запазва до 1996 г. Контролът започва да се осъществява по компоненти на околната среда. Създават се отдели по: опазване на въздуха, опазване на водите, опазване на почвите и земните недра, гори и защитени природни територии и селищна екология,
   През 1997 г. с приемането на Комитета по водите Министерството се преименува на Министерство на околната среда и водите, респективно Инспекцията става Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ /, което име носи и до днес. Територията , контролирана от РИОСВ – Стара Загора е с площ около 12000 км2 и обхваща територията на Старозагорска, Сливенска (без община Котел) и Ямболска области, както и община Тополовград от Хасковска област. Басейновият принцип остава водещ, съчетан с административните граници на териториалните единици при осъществяваните основни дейности – превантивен, текущ и последващ контрол по всички компоненти на околната среда, разрешителни режими.