Относно: Анализ на качеството на атмосферния въздух в област Стара Загора за периода 2006 – 2009 г. на ст. н. с. ІІ ст. инж. Добринка Лолова, д. х.

Изготвянето на анализ и оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва въз основа на следните критерии и основни етапи:
1. Инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, осигуряваща изчерпателна информация относно подвижните и неподвижни източници, техните емисии и емисионните потоци, в рамките на съответната агломерация.
2. Симулационно моделиране на дисперсията на емисиите, определящо количествената връзка между нивата на замърсителите в атмосферния въздух и техните емисии, което служи за основа за картиране на агломерацията, в която е възможно да бъдат превишени установените норми и/или оценъчни прагове.
3. Имисионен мониторинг на агламерацията, чрез система от Автоматични измервателни станции (АИС), за определяне, контрол и управление нивата на замърсителите в атмосферния въздух.
4. Регистриране и включване на комплекса от метеорологичните фактори, оказващи влияние върху дифузията на замърсителите в атмосферния въздух, за целите на анализа и оценката на КАВ.
Тъй като концентрациите на замърсителите не са статични, а варират според фактори като местоположение, интензивност, честота, продължителност и височина на емисиите в атмосферния въздух, както и според условията на дисперсия, които силно зависят от метеорологични фактори като посока на вятъра, скорост на вятъра, валежи, условия за температурни инверсии и т.н., то целта, за изготвянето на анализ и оценка на КАВ, може да се постигне само и единствено ако са спазени горните критерии и основни етапи, което в доклада липсва.
Инвентаризацията на емисиите се извършва с оглед създаването на емисионна карта на съответната агломерация, в случая област Стара Загора. За постигане на целта - анализ и оценка на КАВ, задължителен елемент е изготвянето на тази карта, включваща всички подвижни и неподвижни източници, количествата и видовете емисии, които се изпускат в атмосферния въздух от тези източници. В този аспект, в доклада само с едно изречение са визирани източниците на замърсяване – промишленост, енергетика, автомобилен транспорт и битов сектор. Няма характеристика, като видове и количества, на емисиите от всички тези сектори в района. Не е налице дори и характеристика на емисиите от предполагаемите в доклада източници на замърсяване (полигон Змейово и Баритна мина) – какви емисии на вредни вещества се изпускат в атмосферния въздух и в какви количества, като резултат от дейността им.
Моделирането на дисперсията на емисиите, чрез използването на утвърдени Методики, е съществен елемент за целите на анализа и оценката на КАВ, за определяне концентрациите на замърсителите в приземния атмосферен слой и приноса на всеки един от тях.
Начинът на поднасянето на данните в доклада, създава впечатление, че не съществуват и не се експлоатират други източници на емисии, за визираните в доклада дати, освен полигон Змейово и Баритна мина.
Имисионният мониторинг в агламерацията, чрез изградената система от АИС е основния елемент в доклада. Но, абсолютният изискван минимум за оценка на КАВ са данни от измервания от времева рамка - една година. В доклада са ползвани данни само за „удобни” дати, което не би могло да се окачестви като експертна оценка.
Най – същественият пропуск в доклада е липсата на обвързване на комплекса от метеорологични фактори с отчетените концентрации от АИС. Метеорологичните измервания са основен критерий за допълнителен анализ на данните за КАВ и за откриване на причините за замърсяването. Освен това, подходящите метеорологични данни са и важна предпоставка за дисперсионното моделиране на замърсителите. Именно поради този факт, метеорологичните измервания се правят успоредно с измерванията на КАВ във всички АИС. Условията на преноса в атмосферата, породени от метеорологичните параметри, влияят до голяма степен на появата на високи или ниски концентрации на замърсителите във въздуха. Именно такава съществена грешка е допусната в доклада, особено когато се коментират превишенията по показател азотен диоксид за месец декември, 2009 г. от АИС „Зеления клин”. В този случай, не е взет предвид фактора скорост на вятъра, но се твърди, че източникът на замърсяването е разположен на север – североизток от града. Визираните дати на превишение на показателя азотен диоксид се характеризират с абсолютно безветрие и наличие на инверсионни процеси, съгласно показанията на същата АИС. Изводът е, че докладът не дава отговор, как е станал преноса на замърсителя от полигон Змейово до града при тези метеорологични условия и защо не са отчетени високи стойности по този показател в с. Ръжена и с. Остра могила.
Следвайки концепцията за розата на вятъра, представяща пространственото разпределение на посоката на вятъра на определено място, то „розата на концентрацията “ представлява илюстрация на концентрациите на замърсителите в отношение към посоката на вятъра. За тази цел през месец ноември и декември, 2009 г., бяха извършени допълнителни измервания с Мобилната автоматична станция в източната и западната част на гр. Стара Загора. Данните от тези измервания, както и от останалите АИС в агломерацията, не показват превишение по показател азотен диоксид. Това означава, че дори и да е имало залпово замърсяване, то би следвало източникът да е в непосредствена близост до АИС „Зеления клин”, поради факта, че пренос на замърсители при безветрие няма как да бъде осъществен.
Сравнението между двата пункта АИС „Зеления клин” в гр. Стара Загора и АИС „Орлов мост” в гр. София е абсолютно механично и в случая нецелесъобразно. За периода на сравнението 21.12.2009 г. до 31.12.2009 г. не се отчита факта за наличие на инверсия в гр. Стара Загора, доказана чрез височинен експеримент от „Екоцентър” Стара Загора В същото време не са цитирани данни за метеорологичната обстановка в гр. София за аналогичния период. В този аспект сравнение не е възможно защото отчитането на концентрациите на азотен диоксид се извършва при различни метеорологични условия. Представената графика на фиг. № 9 сравняваща концентрациите на азотен диоксид от АИС „Зеления клин” в гр. Стара Загора и от АИС „Орлов мост” в гр. София, за разглеждания период, е принципно невъзможна. Законодателя не е регламентирал средноденонощна норма по показател азотен диоксид и е невъзможна оценка на съответствието.
Наличието на фини прахови частици под 10 микрометъра (ФПЧ10) е характерно за всички по – големи градове в страната. Съществена грешка в доклада е, че не се разглеждат нивата на този замърсител във времева рамка от една година (абсолютният изискван минимум за оценка на КАВ), а се посочват само отделни средноденонощни стойности за подбрани, за целите на доказване на хипотезата, месеци –януари, март, ноември и декември 2009 г. При този подход на анализ, не се отчита влиянието на битовия сектор върху КАВ.
След изграждането на сероочистващи инсталации в „Енел марица изток 3” и ТЕЦ „Марица изток 2”, е постигнато значително минимизиране на неблагоприятното влияние върху КАВ, особено по отношение на показателя серен диоксид. Ефективното използване на Системата за ранно предизвестяване (СРП) доведе до ограничаване територията на замърсения въздушен басейн. Подобряване КАВ в региона на общ. Гълъбово може да се проследи чрез посочените по – долу таблици, отразяващи броя на превишенията за 2007 г. , 2008 г., 2009 г. и 2010 г. до настоящия момент.

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Известно е, че използването на ръчни конвенционални методи за измервания, т. нар. Пунктове с ръчно пробонабиране, са с индикативен характер. Апаратурата се разполага като се имат предвид очакваните концентрации на замърсяващите вещества в близост до източника на емисии.
При определяне полето на концентрация на замърсяващите вещества те са със значително по – малък териториален обхват в сравнение с АИС, така че техните показания нямат тежест при изготвянето на анализа и оценката на КАВ. Още по некоректно е използването на данните от Пунктове с ръчно пробонабиране, за целите на оценката на съответствието с установените норми в денонощен и годишен аспект. В това отношение те нямат представителен характер. Така, че в случая, данните от Пунктове с ръчно пробонабиране в доклада са използвани нецелесъобразно.
В случай, че замърсяването е от полигон Змейово, съгласно изводите в доклада, то би следвало това замърсяване да бъде регистрирано първо и най – вече от двете ОПСИС системи в селата Ръжена и Остра могила.
Разбира се доклада буди редица въпроси, за които няма отговор. Как еднозначно са определени полигон Змейово и Баритна мина за източниците на замърсяване на града след като:
- не са инвентаризирани вида и количествата емисиите от тяхната дейност;
- не е извършено моделиране на дисперсията на емисиите от тези източници;
- не е оценен и приноса на останалите източници на емисии на вредни вещества в агломерацията – от промишлеността, енергетиката, автомобилния транспорт и битовия сектор върху КАВ;
- са игнорирани условията на пренос в атмосферата, породени от метеорологичните параметри.
Конкретно, за обстойно разглежданата дата 17.04.2009 г., по отношение замърсяването с ФПЧ10 и серен диоксид:
По-долу се предоставят извадки от АИС „Зеления клин” в Стара Загора и двете ОПСИС системи в с. Ръжена и с. Остра могила, както и посоката и разпределението на концентрациите, показано от Системата за ранно предизвестяване. Видно от тези данни, за разглежданата дата, е налице ясно изразен пренос на емисии на серен диоксид от югоизток, в посока Стара Загора, Ръжена и Остра могила. Именно този пренос е регистриран и от упоменатите действащи пунктове за мониторинг – постепенно завишаване на концентрациите от 11:00 часа в Стара Загора, последващо в Ръжена и Остра могила.
Тези факти се потвърждават и от данните за посока и скорост на вятъра в часовете на отчетени превишения по показател серен диоксид. Пренебрегването на тези факти в доклада е удобно за автора му за да бъде направен крайния извод, че на същата дата замърсяването е от полигон Змейово, но не и от енергийния комплекс „Марица Изток”. Същите данни показват, че за 17.04.2009 г. и 18.04.2009г не е регистрирано замърсяване по показател ФПЧ10 в нито един от разглежданите пунктове за мониторинг. Авторът на доклада твърди, че сателитният мониторинг е показал замърсяване по този показател на тази дата. Не се дава отговор как сателитният мониторинг определя вида на замърсителя?

Приложения:

Отчет на АИС-Ст. Загора за 17.04.2009 г.

Отчет на станция "Ръжена" за 17.04.2009 г.

Отчет на станция "Остра могила" за 17.04.2009 г.

Отчет на АИС-Стара Загора за 18.04.2009 г.

Отчет на станция "Остра могила" за 18.04.2009 г.

Отчет на станция "Ръжена" за 18.04.2009 г.

Пренос на емисии SO2 от трите ТЕЦ на комплекса "Марица изток" на 17.04.2009 г. според Системата за ранно предупреждение (СРП).

за 08:00 часа

за 09:00 часа

за 10:00 часа

за 11:00 часа

за 12:00 часа

за 13:00 часа

и за 20:00 часа